20 nov 2019, 23:03

Вампир

  Poesía » Otra
1.3K 4 20

Във гроб вековен 

скелетът лежи

острие метално 

сърцето е проболо

над тялото безжизнено

видимо стърчи

ударът е умъртвил

и дъх и слово.

Във векове далечни

вампирите върлуват

хората уплашени

нощем чуват гласове

знаят че нападат

за човешка кръв жадуват

молят се на Бог 

от тази напаст 

да ги отърве.

Мълвата тръгва.

Точен удар във сърцето.

Без капка жалост,

трябва да умре!

Забитото желязо

го праща в небитието

така откриваме вампира

след много векове.

Легендата зловеща

е стигнала до нас

кара ни да тръпнем

и да се озъртаме

 това което чуваме

не е ли глас

вампири и сред нас

внимателно да търсиме.

 

Ноември,2019г

Варна,Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • “търсиме” е много хубаво. Събирам наследства от думи. 👍
  • Албена,след един коментар който прочетох под мой стих и аз напълно съм убеден че ги има тези психовампири както ги нарече Иржи.Благодаря отново за присъствието ти.
  • Тръпки ме побиха от стиха ти, Гавраиле!... Силно ми въздействаш!
  • Иржи,усетила си моята слабост.Ровя се навсякъде.Все някъде излиза нещо невидяно,неописано което да стане на всички достъпно.Не винаги съумявам но кой не греши.Винаги си интересна с коментара си.Благодаря ти!
  • Малко закъснях....Обичаш да се ровиш, Гавраиле, в миналото, в разни свети места, но при такива страшилища....Като деца много ни плашеха с вампири и таласъми и така придобих страх от тъмното...та и до сега! Много добре си пресъздал видяното,но аз предпочитам да не ги стрешам ,макар и във вид на кости само...А в днешно време вярвам, че наистина има психовампири, дори познавам такъв, усещам как ми изцежда енергията, когато го видя......

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...