20 nov 2019, 23:03

Вампир

  Poesía » Otra
1.3K 4 20

Във гроб вековен 

скелетът лежи

острие метално 

сърцето е проболо

над тялото безжизнено

видимо стърчи

ударът е умъртвил

и дъх и слово.

Във векове далечни

вампирите върлуват

хората уплашени

нощем чуват гласове

знаят че нападат

за човешка кръв жадуват

молят се на Бог 

от тази напаст 

да ги отърве.

Мълвата тръгва.

Точен удар във сърцето.

Без капка жалост,

трябва да умре!

Забитото желязо

го праща в небитието

така откриваме вампира

след много векове.

Легендата зловеща

е стигнала до нас

кара ни да тръпнем

и да се озъртаме

 това което чуваме

не е ли глас

вампири и сред нас

внимателно да търсиме.

 

Ноември,2019г

Варна,Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • “търсиме” е много хубаво. Събирам наследства от думи. 👍
  • Албена,след един коментар който прочетох под мой стих и аз напълно съм убеден че ги има тези психовампири както ги нарече Иржи.Благодаря отново за присъствието ти.
  • Тръпки ме побиха от стиха ти, Гавраиле!... Силно ми въздействаш!
  • Иржи,усетила си моята слабост.Ровя се навсякъде.Все някъде излиза нещо невидяно,неописано което да стане на всички достъпно.Не винаги съумявам но кой не греши.Винаги си интересна с коментара си.Благодаря ти!
  • Малко закъснях....Обичаш да се ровиш, Гавраиле, в миналото, в разни свети места, но при такива страшилища....Като деца много ни плашеха с вампири и таласъми и така придобих страх от тъмното...та и до сега! Много добре си пресъздал видяното,но аз предпочитам да не ги стрешам ,макар и във вид на кости само...А в днешно време вярвам, че наистина има психовампири, дори познавам такъв, усещам как ми изцежда енергията, когато го видя......

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...