Nov 20, 2019, 11:03 PM

Вампир

  Poetry » Other
1.3K 4 20

Във гроб вековен 

скелетът лежи

острие метално 

сърцето е проболо

над тялото безжизнено

видимо стърчи

ударът е умъртвил

и дъх и слово.

Във векове далечни

вампирите върлуват

хората уплашени

нощем чуват гласове

знаят че нападат

за човешка кръв жадуват

молят се на Бог 

от тази напаст 

да ги отърве.

Мълвата тръгва.

Точен удар във сърцето.

Без капка жалост,

трябва да умре!

Забитото желязо

го праща в небитието

така откриваме вампира

след много векове.

Легендата зловеща

е стигнала до нас

кара ни да тръпнем

и да се озъртаме

 това което чуваме

не е ли глас

вампири и сред нас

внимателно да търсиме.

 

Ноември,2019г

Варна,Гавраил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments

Comments

  • “търсиме” е много хубаво. Събирам наследства от думи. 👍
  • Албена,след един коментар който прочетох под мой стих и аз напълно съм убеден че ги има тези психовампири както ги нарече Иржи.Благодаря отново за присъствието ти.
  • Тръпки ме побиха от стиха ти, Гавраиле!... Силно ми въздействаш!
  • Иржи,усетила си моята слабост.Ровя се навсякъде.Все някъде излиза нещо невидяно,неописано което да стане на всички достъпно.Не винаги съумявам но кой не греши.Винаги си интересна с коментара си.Благодаря ти!
  • Малко закъснях....Обичаш да се ровиш, Гавраиле, в миналото, в разни свети места, но при такива страшилища....Като деца много ни плашеха с вампири и таласъми и така придобих страх от тъмното...та и до сега! Много добре си пресъздал видяното,но аз предпочитам да не ги стрешам ,макар и във вид на кости само...А в днешно време вярвам, че наистина има психовампири, дори познавам такъв, усещам как ми изцежда енергията, когато го видя......

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...