20 нояб. 2019 г., 23:03

Вампир

1.3K 4 20

Във гроб вековен 

скелетът лежи

острие метално 

сърцето е проболо

над тялото безжизнено

видимо стърчи

ударът е умъртвил

и дъх и слово.

Във векове далечни

вампирите върлуват

хората уплашени

нощем чуват гласове

знаят че нападат

за човешка кръв жадуват

молят се на Бог 

от тази напаст 

да ги отърве.

Мълвата тръгва.

Точен удар във сърцето.

Без капка жалост,

трябва да умре!

Забитото желязо

го праща в небитието

така откриваме вампира

след много векове.

Легендата зловеща

е стигнала до нас

кара ни да тръпнем

и да се озъртаме

 това което чуваме

не е ли глас

вампири и сред нас

внимателно да търсиме.

 

Ноември,2019г

Варна,Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • “търсиме” е много хубаво. Събирам наследства от думи. 👍
  • Албена,след един коментар който прочетох под мой стих и аз напълно съм убеден че ги има тези психовампири както ги нарече Иржи.Благодаря отново за присъствието ти.
  • Тръпки ме побиха от стиха ти, Гавраиле!... Силно ми въздействаш!
  • Иржи,усетила си моята слабост.Ровя се навсякъде.Все някъде излиза нещо невидяно,неописано което да стане на всички достъпно.Не винаги съумявам но кой не греши.Винаги си интересна с коментара си.Благодаря ти!
  • Малко закъснях....Обичаш да се ровиш, Гавраиле, в миналото, в разни свети места, но при такива страшилища....Като деца много ни плашеха с вампири и таласъми и така придобих страх от тъмното...та и до сега! Много добре си пресъздал видяното,но аз предпочитам да не ги стрешам ,макар и във вид на кости само...А в днешно време вярвам, че наистина има психовампири, дори познавам такъв, усещам как ми изцежда енергията, когато го видя......

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...