6 may 2007, 20:28

~Вампир

  Poesía
1K 0 10
~Ела с мен надолу по пътя трънлив.
Нека студената следа те води.
Усети вкуса на кръвта красиво-горчив.
Без думи мракът тихо ми говори.

Отпусни се в на ръцете ми бодлите.
Устните алени... върху кожата бяла усети.
Не си мъртъв още... щом боли те.
Отново онези думи "Не ме убивай!" промълви.

Гледах хилядите ти промени с черните очи.
От собствените ми ръце си променен.
Отровно червени капят от очите ти - сълзи.
От целувките ми ледени... падаш изгорен.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...