6 мая 2007 г., 20:28

~Вампир

1K 0 10
~Ела с мен надолу по пътя трънлив.
Нека студената следа те води.
Усети вкуса на кръвта красиво-горчив.
Без думи мракът тихо ми говори.

Отпусни се в на ръцете ми бодлите.
Устните алени... върху кожата бяла усети.
Не си мъртъв още... щом боли те.
Отново онези думи "Не ме убивай!" промълви.

Гледах хилядите ти промени с черните очи.
От собствените ми ръце си променен.
Отровно червени капят от очите ти - сълзи.
От целувките ми ледени... падаш изгорен.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...