6.05.2007 г., 20:28

~Вампир

997 0 10
~Ела с мен надолу по пътя трънлив.
Нека студената следа те води.
Усети вкуса на кръвта красиво-горчив.
Без думи мракът тихо ми говори.

Отпусни се в на ръцете ми бодлите.
Устните алени... върху кожата бяла усети.
Не си мъртъв още... щом боли те.
Отново онези думи "Не ме убивай!" промълви.

Гледах хилядите ти промени с черните очи.
От собствените ми ръце си променен.
Отровно червени капят от очите ти - сълзи.
От целувките ми ледени... падаш изгорен.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...