Вампирска съдба
Вампирска съдба
Слънцето пада ранено
в края на изстрадан ден,
пада тихо, сломено
и идва нощта пак при мен!
До болка в Дракула влюбена,
кръв пия с вампирско сърце
и от хорските мъка и сълзи
грабя с мъртвешки ръце!
Кърви без звук тишината,
но аз заради нея крещя,
лудо влюбена в злото и мрака,
клетви наивно редя!
Светът притихнал ме гледа,
а в мрака нещо пълзи,
Господарят изпратил е демон
да ми поиска вампирски сълзи!
Но бездушните лесно не плачат,
мъртвешки очи не кървят,
само живите могат да страдат,
само техните сърца туптят!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никоя Todos los derechos reservados
