21 мар. 2008 г., 12:38

Вампирска съдба

1.4K 0 4
 

Вампирска съдба

 

 

Слънцето пада ранено

в края на изстрадан ден,

пада тихо, сломено

и идва нощта пак при мен!

 

До болка в Дракула влюбена,

кръв пия с вампирско сърце

и от хорските мъка и сълзи

грабя с мъртвешки ръце!

 

Кърви без звук тишината,

                                                      но аз заради нея крещя,

лудо влюбена в злото и мрака,

клетви наивно редя!

 

Светът притихнал ме гледа,

а в мрака нещо пълзи,

Господарят изпратил е демон

да ми поиска вампирски сълзи!

 

Но бездушните лесно не плачат,

мъртвешки очи не кървят,

само живите могат да страдат,

само техните сърца туптят!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никоя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятно е!!!
  • На мен пък невероятно много ми допадат тези вампирски краски,стиха ми харесва.Има развита и добра идея,хубав изказ...

    Господарят изпратил е демон
    да ми поиска вампирски сълзи!

    Но бездушните лесно не плачат,
    мъртвешки очи не кървят,
  • Меко казано, не ми допадат вампирските краски. Но смея да твърдя, че имаш талант, казвам го, след като прочетох и другите ти публикации. Харесва ми чувството ти за ритъм, а конкретно в това стихотворение - скрития оптимизъм и умелото финализиране.
  • Хубав стих си написала, под въздействието на силни чувства. Зловещо е в душата ти. Сигурна ли си, че Дракула иска сълзите ти? Аз- не съм...Според мен, ако се усмихнеш- ще си по- силна от Дявола дори...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...