Вампирска съдба
Вампирска съдба
Слънцето пада ранено
в края на изстрадан ден,
пада тихо, сломено
и идва нощта пак при мен!
До болка в Дракула влюбена,
кръв пия с вампирско сърце
и от хорските мъка и сълзи
грабя с мъртвешки ръце!
Кърви без звук тишината,
но аз заради нея крещя,
лудо влюбена в злото и мрака,
клетви наивно редя!
Светът притихнал ме гледа,
а в мрака нещо пълзи,
Господарят изпратил е демон
да ми поиска вампирски сълзи!
Но бездушните лесно не плачат,
мъртвешки очи не кървят,
само живите могат да страдат,
само техните сърца туптят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никоя Всички права запазени