kiks (Никоя) kiks (Никоя)
48
Mar 21, 2008, 12:38 PM

Вампирска съдба

  Poetry » Other
1.4K 0 4
 

Вампирска съдба

 

 

Слънцето пада ранено

в края на изстрадан ден,

пада тихо, сломено

и идва нощта пак при мен!

 

До болка в Дракула влюбена,

кръв пия с вампирско сърце

и от хорските мъка и сълзи

грабя с мъртвешки ръце!

 

Кърви без звук тишината,

                                                      но аз заради нея крещя,

лудо влюбена в злото и мрака,

клетви наивно редя!

 

Светът притихнал ме гледа,

а в мрака нещо пълзи,

Господарят изпратил е демон

да ми поиска вампирски сълзи!

 

Но бездушните лесно не плачат,

мъртвешки очи не кървят,

само живите могат да страдат,

само техните сърца туптят!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никоя All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Бонбонка (Просто Аз)
    Бонбонка (Просто Аз)
    Невероятно е!!!
  • Cursed (Димитрина Иванова)
    Cursed (Димитрина Иванова)
    На мен пък невероятно много ми допадат тези вампирски краски,стиха ми харесва.Има развита и добра идея,хубав изказ...

    Господарят изпратил е демон
    да ми поиска вампирски сълзи!

    Но бездушните лесно не плачат,
    мъртвешки очи не кървят,
  • forttuna (Мишел от Съпротивата)
    forttuna (Мишел от Съпротивата)
    Меко казано, не ми допадат вампирските краски. Но смея да твърдя, че имаш талант, казвам го, след като прочетох и другите ти публикации. Харесва ми чувството ти за ритъм, а конкретно в това стихотворение - скрития оптимизъм и умелото финализиране.
  • ria (Гергана Иванова)
    ria (Гергана Иванова)
    Хубав стих си написала, под въздействието на силни чувства. Зловещо е в душата ти. Сигурна ли си, че Дракула иска сълзите ти? Аз- не съм...Според мен, ако се усмихнеш- ще си по- силна от Дявола дори...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0