Вампирска съдба
Слънцето пада ранено
в края на изстрадан ден,
пада тихо, сломено
и идва нощта пак при мен!
До болка в Дракула влюбена,
кръв пия с вампирско сърце
и от хорските мъка и сълзи
грабя с мъртвешки ръце!
Кърви без звук тишината,
но аз заради нея крещя,
лудо влюбена в злото и мрака, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up