13 mar 2006, 12:23

Вампирът

Poesía

1.3K 0 3

Настъпва тишина...
Идва мрак...
Спокойствие...
Слънцето изчезна...
Нощта е погълнала деня.
Мирисът на кръв става все по-осезаем.
И той - Вампирът се събужда.
Взима ръката ми и тихичко ми прошепва:
"Нека ти покажа какво значи да живееш в мрак!"
И аз - жертвата,опиянена го следвам...
Красиво е...
Страшно е...
Всичко е така различно!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

dani (Даниела)

ФИНАЛЪТ МОЖЕ ДА ЗВУЧИ И ПО-СИЛНО И ПО- ШОКИРАЩО

2006-03-13T20:12:20+02:00
metalkata (Блек)

СтрахотноАдски ме кефи6

2006-03-13T18:56:32+02:00
dolly (Доли)

На мен ми е страшно, но не ми е красиво,..

2006-03-13T16:14:11+02:00

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0