Mar 13, 2006, 12:23 PM

Вампирът

Poetry

1.3K 0 3

Настъпва тишина...
Идва мрак...
Спокойствие...
Слънцето изчезна...
Нощта е погълнала деня.
Мирисът на кръв става все по-осезаем.
И той - Вампирът се събужда.
Взима ръката ми и тихичко ми прошепва:
"Нека ти покажа какво значи да живееш в мрак!"
И аз - жертвата,опиянена го следвам...
Красиво е...
Страшно е...
Всичко е така различно!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

dani (Даниела)

ФИНАЛЪТ МОЖЕ ДА ЗВУЧИ И ПО-СИЛНО И ПО- ШОКИРАЩО

2006-03-13T20:12:20+02:00
metalkata (Блек)

СтрахотноАдски ме кефи6

2006-03-13T18:56:32+02:00
dolly (Доли)

На мен ми е страшно, но не ми е красиво,..

2006-03-13T16:14:11+02:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0