Настъпва тишина...
Идва мрак...
Спокойствие...
Слънцето изчезна...
Нощта е погълнала деня.
Мирисът на кръв става все по-осезаем.
И той - Вампирът се събужда.
Взима ръката ми и тихичко ми прошепва:
"Нека ти покажа какво значи да живееш в мрак!"
И аз - жертвата,опиянена го следвам...
Красиво е...
Страшно е...
Всичко е така различно!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лора Все права защищены
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
Адски ме кефи