Ванеса

venda (Ваня Иванова)
58 11

20 oct 2011, 15:54

Poesía

333 0 1

Почти безчувствие обхваща

съзнанието ми,

като кутията на Пандора

затварям капака и очите на

надеждата светят в червено,

търся врата,

за да вляза в свят на приемане.

Издишвам себе си на дъх -

остава вакуум.

Оставят следи от натрошено

кафе върху вкуса ми на мляко.

Обличам рокля от цветя.

Слагам си червило от светлина

и гушвам слънчевите зайчета,

в огледалото усмивка се разтяга.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mimamina (Мина Конарова)

2011-10-20T16:35:17+03:00

Ваня много пъти го четах Размисли много!Светлина!Поздрав!Прегръдка!