20 окт. 2011 г., 15:54

Ванеса 

  Поэзия
369 0 1

Почти безчувствие обхваща

съзнанието ми,

като кутията на Пандора

затварям капака и очите на

надеждата светят в червено,

търся врата,

за да вляза в свят на приемане.

Издишвам себе си на дъх -

остава вакуум.

Оставят следи от натрошено

кафе върху вкуса ми на мляко.

Обличам рокля от цветя.

Слагам си червило от светлина

и гушвам слънчевите зайчета,

в огледалото усмивка се разтяга.

 

 

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ваня много пъти го четах Размисли много!Светлина!Поздрав!Прегръдка!
Предложения
: ??:??