Oct 20, 2011, 3:54 PM

Ванеса 

  Poetry
368 0 1

Почти безчувствие обхваща

съзнанието ми,

като кутията на Пандора

затварям капака и очите на

надеждата светят в червено,

търся врата,

за да вляза в свят на приемане.

Издишвам себе си на дъх -

остава вакуум.

Оставят следи от натрошено

кафе върху вкуса ми на мляко.

Обличам рокля от цветя.

Слагам си червило от светлина

и гушвам слънчевите зайчета,

в огледалото усмивка се разтяга.

 

 

© Ваня Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ваня много пъти го четах Размисли много!Светлина!Поздрав!Прегръдка!
Random works
: ??:??