Ванеса
507
0
1
Почти безчувствие обхваща
съзнанието ми,
като кутията на Пандора
затварям капака и очите на
надеждата светят в червено,
търся врата,
за да вляза в свят на приемане.
Издишвам себе си на дъх -
остава вакуум.
Оставят следи от натрошено
кафе върху вкуса ми на мляко.
Обличам рокля от цветя.
Слагам си червило от светлина
и гушвам слънчевите зайчета,
в огледалото усмивка се разтяга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Иванова Всички права запазени
