Ваня

24 oct 2004, 17:11

Poesía

1165 0 0

Ти си моята утеха, моят блян и грехота, ти си хубавата дреха на тая моя свобода. До късно аз стоя, за да мога с тебе да заспя, но ти ме изоставяш и потъваш в дебрите на любовта. Коси дълги, черни и безценни, изгряваши с нощта и съвършени, те покриват те в тъмнината сякащ криеш ти се от зората. Това е посветено на една приятелка, която аз много уважавам !

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ваня

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas