Ваня
Ти си моята утеха,
моят блян и грехота,
ти си хубавата дреха
на тая моя свобода.
До късно аз стоя,
за да мога с тебе да заспя,
но ти ме изоставяш
и потъваш в дебрите на любовта.
Коси дълги, черни и безценни,
изгряваши с нощта и съвършени,
те покриват те в тъмнината
сякащ криеш ти се от зората.
Това е посветено на една приятелка, която аз много уважавам !
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Колев Всички права запазени
