27 nov 2025, 22:54

Въпроси

  Poesía
73 1 0

Проспах ли... любовта!?

Или просто оставих я да

прави каквото си поиска.

Ами ако бях я затворил...

 

Дали любов щеше да е тя!?

Наивно човъркам в душата си...

и търся във мене вина, а дали?

Измамен ли бях...или наивен, не знам!?

 

Но в нощи болезни все още сам.

Отрупан със хора... но тишина.

Времето стърже със свойта пила.

А стърготините те кървят... те са

моят Свят. Самотен и пак за тебе любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...