Nov 27, 2025, 10:54 PM

Въпроси

  Poetry
71 1 0

Проспах ли... любовта!?

Или просто оставих я да

прави каквото си поиска.

Ами ако бях я затворил...

 

Дали любов щеше да е тя!?

Наивно човъркам в душата си...

и търся във мене вина, а дали?

Измамен ли бях...или наивен, не знам!?

 

Но в нощи болезни все още сам.

Отрупан със хора... но тишина.

Времето стърже със свойта пила.

А стърготините те кървят... те са

моят Свят. Самотен и пак за тебе любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...