5 may 2011, 19:25

Вчера

  Poesía
906 0 1

Дните минават.

Бавно.

Бързо.

Някак.

Не помня онзи ден,

а вчера...

И вчера ще забравя утре.

И аз, като човека,

мразя празните химери.

 

Отливам.

Пресявам.

Има ли значение?

Не.

Не съм от тия,

тежките...

И някой ден

ще се науча да летя.

 

Нали ме знаеш...

Като вчера,

в сенките.

Не си ли спомняш

как обичах тъмнината...

И колко се зарадвах,

че я върнах.

Изпотрошиха лампите

и светлината.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джули Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...