5 may 2011, 19:25

Вчера

  Poesía
902 0 1

Дните минават.

Бавно.

Бързо.

Някак.

Не помня онзи ден,

а вчера...

И вчера ще забравя утре.

И аз, като човека,

мразя празните химери.

 

Отливам.

Пресявам.

Има ли значение?

Не.

Не съм от тия,

тежките...

И някой ден

ще се науча да летя.

 

Нали ме знаеш...

Като вчера,

в сенките.

Не си ли спомняш

как обичах тъмнината...

И колко се зарадвах,

че я върнах.

Изпотрошиха лампите

и светлината.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джули Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...