Вчера
899
0
1
Дните минават.
Бавно.
Бързо.
Някак.
Не помня онзи ден,
а вчера...
И вчера ще забравя утре.
И аз, като човека,
мразя празните химери.
Отливам.
Пресявам.
Има ли значение?
Не.
Не съм от тия,
тежките...
И някой ден
ще се науча да летя.
Нали ме знаеш...
Като вчера,
в сенките.
Не си ли спомняш
как обичах тъмнината...
И колко се зарадвах,
че я върнах.
Изпотрошиха лампите
и светлината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джули Всички права запазени
