5 мая 2011 г., 19:25

Вчера

905 0 1

Дните минават.

Бавно.

Бързо.

Някак.

Не помня онзи ден,

а вчера...

И вчера ще забравя утре.

И аз, като човека,

мразя празните химери.

 

Отливам.

Пресявам.

Има ли значение?

Не.

Не съм от тия,

тежките...

И някой ден

ще се науча да летя.

 

Нали ме знаеш...

Като вчера,

в сенките.

Не си ли спомняш

как обичах тъмнината...

И колко се зарадвах,

че я върнах.

Изпотрошиха лампите

и светлината.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джули Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...