5 мая 2011 г., 19:25

Вчера

895 0 1

Дните минават.

Бавно.

Бързо.

Някак.

Не помня онзи ден,

а вчера...

И вчера ще забравя утре.

И аз, като човека,

мразя празните химери.

 

Отливам.

Пресявам.

Има ли значение?

Не.

Не съм от тия,

тежките...

И някой ден

ще се науча да летя.

 

Нали ме знаеш...

Като вчера,

в сенките.

Не си ли спомняш

как обичах тъмнината...

И колко се зарадвах,

че я върнах.

Изпотрошиха лампите

и светлината.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джули Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...