27 mar 2014, 22:19

Вчера

1.1K 0 29

Вчера

 

Вчера си тръгна от мен,

каза: "отивам си вкъщи,

имам палат построен

от минало, спомени също."

 

Никой в света не разбра

колко ми липсваше Вчера,

никой не го заболя,

тъгата е мойта постеля.

 

Бързо денят побеля,

сови се мъчат да пеят

и заваля самота,

как да се скрия от нея.

 

Днеска написах писмо,

Строго секретно до Вчера,

помолих го само едно

онзи чадър да намери,

 

който ушихме със смях

на розово-жълти квадрати

и си представяхме как

ще прелетим над екватора.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...