Вчера
Вчера си тръгна от мен,
каза: "отивам си вкъщи,
имам палат построен
от минало, спомени също."
Никой в света не разбра
колко ми липсваше Вчера,
никой не го заболя,
тъгата е мойта постеля.
Бързо денят побеля,
сови се мъчат да пеят
и заваля самота,
как да се скрия от нея.
Днеска написах писмо,
Строго секретно до Вчера,
помолих го само едно
онзи чадър да намери,
който ушихме със смях
на розово-жълти квадрати
и си представяхме как
ще прелетим над екватора.
© Ивон All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
