27.03.2014 г., 22:19

Вчера

1.1K 0 29

Вчера

 

Вчера си тръгна от мен,

каза: "отивам си вкъщи,

имам палат построен

от минало, спомени също."

 

Никой в света не разбра

колко ми липсваше Вчера,

никой не го заболя,

тъгата е мойта постеля.

 

Бързо денят побеля,

сови се мъчат да пеят

и заваля самота,

как да се скрия от нея.

 

Днеска написах писмо,

Строго секретно до Вчера,

помолих го само едно

онзи чадър да намери,

 

който ушихме със смях

на розово-жълти квадрати

и си представяхме как

ще прелетим над екватора.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...