27 мар. 2014 г., 22:19

Вчера

1.1K 0 29

Вчера

 

Вчера си тръгна от мен,

каза: "отивам си вкъщи,

имам палат построен

от минало, спомени също."

 

Никой в света не разбра

колко ми липсваше Вчера,

никой не го заболя,

тъгата е мойта постеля.

 

Бързо денят побеля,

сови се мъчат да пеят

и заваля самота,

как да се скрия от нея.

 

Днеска написах писмо,

Строго секретно до Вчера,

помолих го само едно

онзи чадър да намери,

 

който ушихме със смях

на розово-жълти квадрати

и си представяхме как

ще прелетим над екватора.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...