9 dic 2020, 21:27

Вчера

  Poesía » Otra
1.1K 0 1

Всичко онова което бях,
остава непроменено вчера.
И болката и любовта,
дори да съм сломена. 

А днес отворила чадър в дъжда
с усмивка през локвите ще мина.
В душата скрила красота
от битките ненаранена.

Защото утре ще ме чака пак така
животът със своите нюанси,
но знам пречистена ще си простя
това, което беше непростимо вчера!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Финалният стих, ми харесва много!
    "Боли душата, слаба е,
    но силата и е в това.
    Дори прекършена - корава е
    и може да възкръсва сам сама."

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...