9.12.2020 г., 21:27 ч.

Вчера 

  Поезия » Друга
692 0 1

Всичко онова което бях,
остава непроменено вчера.
И болката и любовта,
дори да съм сломена. 

А днес отворила чадър в дъжда
с усмивка през локвите ще мина.
В душата скрила красота
от битките ненаранена.

Защото утре ще ме чака пак така
животът със своите нюанси,
но знам пречистена ще си простя
това, което беше непростимо вчера!

 

© Весела Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Финалният стих, ми харесва много!
    "Боли душата, слаба е,
    но силата и е в това.
    Дори прекършена - корава е
    и може да възкръсва сам сама."
Предложения
: ??:??