9.12.2020 г., 21:27

Вчера

1.1K 0 1

Всичко онова което бях,
остава непроменено вчера.
И болката и любовта,
дори да съм сломена. 

А днес отворила чадър в дъжда
с усмивка през локвите ще мина.
В душата скрила красота
от битките ненаранена.

Защото утре ще ме чака пак така
животът със своите нюанси,
но знам пречистена ще си простя
това, което беше непростимо вчера!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Финалният стих, ми харесва много!
    "Боли душата, слаба е,
    но силата и е в това.
    Дори прекършена - корава е
    и може да възкръсва сам сама."

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....