Dec 9, 2020, 9:27 PM

Вчера

Poetry » Other

1.1K 0 1

Всичко онова което бях,
остава непроменено вчера.
И болката и любовта,
дори да съм сломена.

А днес отворила чадър в дъжда
с усмивка през локвите ще мина.
В душата скрила красота
от битките ненаранена.

Защото утре ще ме чака пак така
животът със своите нюанси,
но знам пречистена ще си простя
това, което беше непростимо вчера!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

щураче (любимка)

Финалният стих, ми харесва много!
"Боли душата, слаба е,
но силата и е в това.
Дори прекършена - корава е
и може да възкръсва сам сама."

2020-12-10T13:40:20+02:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0