Всичко онова което бях,
остава непроменено вчера.
И болката и любовта,
дори да съм сломена.
А днес отворила чадър в дъжда
с усмивка през локвите ще мина.
В душата скрила красота
от битките ненаранена.
Защото утре ще ме чака пак така
животът със своите нюанси,
но знам пречистена ще си простя
това, което беше непростимо вчера!
© Весела Йотова Все права защищены
"Боли душата, слаба е,
но силата и е в това.
Дори прекършена - корава е
и може да възкръсва сам сама."