15 feb 2007, 21:47

Вдигам тост за теб,Предателко

  Poesía
826 0 6
Вдигам тост за теб, Предателко!
Боли ме, но сълзи не потичат -
корава като камък е душата ми,
сърцето ми се е въоръжило с противоотровата.

Доказвай своята същност,
но не мога да те съжаля...
Немислимо е да го правя,
"гроб" изкопан от теб за мене зее...


Поне Земята по-топла е от твоето сърце -
аз ще съм добере...
Но ти не спирай да копаеш -
не преставай да си себе си...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...