Feb 15, 2007, 9:47 PM

Вдигам тост за теб,Предателко

  Poetry
822 0 6
Вдигам тост за теб, Предателко!
Боли ме, но сълзи не потичат -
корава като камък е душата ми,
сърцето ми се е въоръжило с противоотровата.

Доказвай своята същност,
но не мога да те съжаля...
Немислимо е да го правя,
"гроб" изкопан от теб за мене зее...


Поне Земята по-топла е от твоето сърце -
аз ще съм добере...
Но ти не спирай да копаеш -
не преставай да си себе си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...