Вдовицата отсреща
с тънки нишки увива гнездо
за сърцето, яйце кукувиче,
посивяло без обич само.
Ден след ден, безсезонна и пуста,
топли черни яйца от съмнения
и очаква в черупките кухи
да излюпи щастливи прозрения.
А очите й, мътни и грапави,
чакат светла сълза да избие,
да пречисти от болка душата й
и в съня й ронлив да се скрие.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нели Димитрова Todos los derechos reservados
