Вдовицата отсреща
Ден след ден самотата разплита я -
с тънки нишки увива гнездо
за сърцето, яйце кукувиче,
посивяло без обич само.
Ден след ден, безсезонна и пуста,
топли черни яйца от съмнения
и очаква в черупките кухи
да излюпи щастливи прозрения.
А очите й, мътни и грапави,
чакат светла сълза да избие,
да пречисти от болка душата й
и в съня й ронлив да се скрие.
с тънки нишки увива гнездо
за сърцето, яйце кукувиче,
посивяло без обич само.
Ден след ден, безсезонна и пуста,
топли черни яйца от съмнения
и очаква в черупките кухи
да излюпи щастливи прозрения.
А очите й, мътни и грапави,
чакат светла сълза да избие,
да пречисти от болка душата й
и в съня й ронлив да се скрие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Димитрова Всички права запазени
