Ден след ден самотата разплита я -
с тънки нишки увива гнездо
за сърцето, яйце кукувиче,
посивяло без обич само.
Ден след ден, безсезонна и пуста,
топли черни яйца от съмнения
и очаква в черупките кухи
да излюпи щастливи прозрения.
А очите й, мътни и грапави,
чакат светла сълза да избие,
да пречисти от болка душата й
и в съня й ронлив да се скрие.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up