26 abr 2008, 10:40

Вдъхновение

  Poesía
542 0 1

Не съм от тези,

които рано обичат

да си лягат,

нощта

много ме привлича,

вдъхновявам се,

запретвам ръкави

и почвам да пиша.

Нощна тишина

омайва ме сега,

взимам си листа

и започвам да творя.

Не мога да заспя,

пиша ти за любовта,

с радост ме изпълва тя,

моля те при мен ела!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • и аз мисля творенията си нощем..
    когато си легна и се вслушам в тишината и вгледам в тъмнината започвам да творя... а на сутринта се опитвам да си спомня поне малко от стиха =)

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...