Apr 26, 2008, 10:40 AM

Вдъхновение

  Poetry
543 0 1

Не съм от тези,

които рано обичат

да си лягат,

нощта

много ме привлича,

вдъхновявам се,

запретвам ръкави

и почвам да пиша.

Нощна тишина

омайва ме сега,

взимам си листа

и започвам да творя.

Не мога да заспя,

пиша ти за любовта,

с радост ме изпълва тя,

моля те при мен ела!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • и аз мисля творенията си нощем..
    когато си легна и се вслушам в тишината и вгледам в тъмнината започвам да творя... а на сутринта се опитвам да си спомня поне малко от стиха =)

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...