9 oct 2009, 17:19

Вдъхновение

906 1 13

Потъвам във зелени дълбини,

превзели страстно моето съзнание.

Изгарящи са твоите очи,

изпълнени със толкова желания.

 

Копнея да докосна тези устни

с треперещи, изгарящи ръце.

Залива ме порой от бурни чувства,

превзел си вече моето сърце.

 

Изпълваш всяка нова нощ с фантазия,

кръвта кипи, прогаря бавно тялото,

прогонваш ежедневието - празното,

раздвижваш в мен сърцето ми - замрялото.

 

Прокарвам нежно пръсти във косите ти

и търся любовта ти с нетърпение,

завинаги ще бъдеш във мечтите ми,

зеленооко мое мило вдъхновение....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люба Георева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...