9 oct 2009, 17:19

Вдъхновение

903 1 13

Потъвам във зелени дълбини,

превзели страстно моето съзнание.

Изгарящи са твоите очи,

изпълнени със толкова желания.

 

Копнея да докосна тези устни

с треперещи, изгарящи ръце.

Залива ме порой от бурни чувства,

превзел си вече моето сърце.

 

Изпълваш всяка нова нощ с фантазия,

кръвта кипи, прогаря бавно тялото,

прогонваш ежедневието - празното,

раздвижваш в мен сърцето ми - замрялото.

 

Прокарвам нежно пръсти във косите ти

и търся любовта ти с нетърпение,

завинаги ще бъдеш във мечтите ми,

зеленооко мое мило вдъхновение....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люба Георева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...