9 окт. 2009 г., 17:19

Вдъхновение

905 1 13

Потъвам във зелени дълбини,

превзели страстно моето съзнание.

Изгарящи са твоите очи,

изпълнени със толкова желания.

 

Копнея да докосна тези устни

с треперещи, изгарящи ръце.

Залива ме порой от бурни чувства,

превзел си вече моето сърце.

 

Изпълваш всяка нова нощ с фантазия,

кръвта кипи, прогаря бавно тялото,

прогонваш ежедневието - празното,

раздвижваш в мен сърцето ми - замрялото.

 

Прокарвам нежно пръсти във косите ти

и търся любовта ти с нетърпение,

завинаги ще бъдеш във мечтите ми,

зеленооко мое мило вдъхновение....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люба Георева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...