2 may 2020, 1:32

Вдъхновение

1.5K 1 1

 

Какво е вдъхновението?
Действие или желание? 
Или просто да извикаш
към някого с обожание?
Да тичаш и да тичаш,
без да знаеш накъде,
споменът напомня на лилаво,
изящен като твоето сърце.
Но не е благосклонна съдбата,
колкото и да е пълна душата,
едва ли ще те забрави някога,
влюбена в хубавите ти очи.
А копринен фин конец,
връзката самоотвержено държи,
и не може да се отреже,
от диамантена ножица дори.
Но вече чувствам,
нагълтвам се с вода,
мисля че ще се удавя,
пленен от твойта красота!
И когато накрая,
настъпи новия ден,
с надежда ще очаквам,
пак да танцуваш със мен!

 

П.С. Ще се радвам да получа обратна връзка за стихотворението. Благодаря. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Petar Donev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хм, интересно ще ми е.
    А вдъхновението не е нито действие, нито желание, но това е само мое мнение и нищо повече

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....