Какво е вдъхновението?
Действие или желание?
Или просто да извикаш
към някого с обожание?
Да тичаш и да тичаш,
без да знаеш накъде,
споменът напомня на лилаво,
изящен като твоето сърце.
Но не е благосклонна съдбата,
колкото и да е пълна душата,
едва ли ще те забрави някога,
влюбена в хубавите ти очи.
А копринен фин конец,
връзката самоотвержено държи,
и не може да се отреже,
от диамантена ножица дори.
Но вече чувствам,
нагълтвам се с вода,
мисля че ще се удавя,
пленен от твойта красота!
И когато накрая,
настъпи новия ден,
с надежда ще очаквам,
пак да танцуваш със мен!
П.С. Ще се радвам да получа обратна връзка за стихотворението. Благодаря.
© Petar Donev Всички права запазени
А вдъхновението не е нито действие, нито желание, но това е само мое мнение и нищо повече