2 мая 2020 г., 01:32

Вдъхновение

1.5K 1 1

 

Какво е вдъхновението?
Действие или желание? 
Или просто да извикаш
към някого с обожание?
Да тичаш и да тичаш,
без да знаеш накъде,
споменът напомня на лилаво,
изящен като твоето сърце.
Но не е благосклонна съдбата,
колкото и да е пълна душата,
едва ли ще те забрави някога,
влюбена в хубавите ти очи.
А копринен фин конец,
връзката самоотвержено държи,
и не може да се отреже,
от диамантена ножица дори.
Но вече чувствам,
нагълтвам се с вода,
мисля че ще се удавя,
пленен от твойта красота!
И когато накрая,
настъпи новия ден,
с надежда ще очаквам,
пак да танцуваш със мен!

 

П.С. Ще се радвам да получа обратна връзка за стихотворението. Благодаря. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Petar Donev Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хм, интересно ще ми е.
    А вдъхновението не е нито действие, нито желание, но това е само мое мнение и нищо повече

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....