19 may 2016, 12:32

Вдъхновено от Дебелянов

524 0 0

"Кат бреме хвърлил черната умора, 

що безутешни дни ти завещаха - "

Димчо Дебелянов, "Да се завърнеш в бащината къща..."

 

За кънтяща тишина мечтая,

бурна и светла като пъстрия ден,

пред лика ти дивен гневно роптая,

стоиш пред мене - кротък, смирен.

Заспивам с блянове свидни за волни поля,

под кадифено небе да пробягам,

една малка искрица надежда изгря,

за пореден път устните огрявам,

о, сладка, свещена самота...!

18.05.2016

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Teddy Daniel K. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...