19.05.2016 г., 12:32

Вдъхновено от Дебелянов

522 0 0

"Кат бреме хвърлил черната умора, 

що безутешни дни ти завещаха - "

Димчо Дебелянов, "Да се завърнеш в бащината къща..."

 

За кънтяща тишина мечтая,

бурна и светла като пъстрия ден,

пред лика ти дивен гневно роптая,

стоиш пред мене - кротък, смирен.

Заспивам с блянове свидни за волни поля,

под кадифено небе да пробягам,

една малка искрица надежда изгря,

за пореден път устните огрявам,

о, сладка, свещена самота...!

18.05.2016

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Teddy Daniel K. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...