"Кат бреме хвърлил черната умора, 

що безутешни дни ти завещаха - "

Димчо Дебелянов, "Да се завърнеш в бащината къща..."

За кънтяща тишина мечтая,

бурна и светла като пъстрия ден,

пред лика ти дивен гневно роптая,

стоиш пред мене - кротък, смирен.

Заспивам с блянове свидни за волни поля,

под кадифено небе да пробягам,

една малка искрица надежда изгря,

за пореден път устните огрявам,

о, сладка, свещена самота...!

18.05.2016