19 мая 2016 г., 12:32

Вдъхновено от Дебелянов

526 0 0

"Кат бреме хвърлил черната умора, 

що безутешни дни ти завещаха - "

Димчо Дебелянов, "Да се завърнеш в бащината къща..."

 

За кънтяща тишина мечтая,

бурна и светла като пъстрия ден,

пред лика ти дивен гневно роптая,

стоиш пред мене - кротък, смирен.

Заспивам с блянове свидни за волни поля,

под кадифено небе да пробягам,

една малка искрица надежда изгря,

за пореден път устните огрявам,

о, сладка, свещена самота...!

18.05.2016

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Teddy Daniel K. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...