28 jul 2015, 8:47

Вдъхновено от Хенри Милър

1.1K 0 4

Из брулени хълмове скатавах душата си,
малцина я виждаха,
мнозина отрекоха.
Аз исках да бъда на времето смисъла,
но "време" и "смисъл" на глад ме обрекоха.
Откакто човекът "изправен" се водеше,
събирам в кутия мечти неизлюпени,
че всякое време "ново" наричано
ще ражда поети и музи съблечени...

Когато човек е в средата на дните си,
облечен е вехто, във скъсани думи,
седящ на терасата,
четящ манифести...

Дали плаче!?
Или се буди!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ле Бед Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • По-скоро подскача в изнурена до живот просъница, подгизнал от самсара, житейски крайни продукти и просмукано от сватбено хоро прекрасно бъдеще...такива дни за плахото селяче...

    Така щото иронията да събудим..

    Намигване от Джак
  • Благодаря За Хенри Милър или добро, или нищо
  • Любим Хенри Милър!Отричан и обожаван, както всеки гений. Поздрав!
  • Май е време да се събудим!
    Хареса ми въздействието на стиха!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...