Castaneda (Ле Бед)
29 46
28.07.2015 г., 8:47 ч.

Вдъхновено от Хенри Милър 

  Поезия » Философска
687 0 4

Из брулени хълмове скатавах душата си,
малцина я виждаха,
мнозина отрекоха.
Аз исках да бъда на времето смисъла,
но "време" и "смисъл" на глад ме обрекоха.
Откакто човекът "изправен" се водеше,
събирам в кутия мечти неизлюпени,
че всякое време "ново" наричано
ще ражда поети и музи съблечени...

Когато човек е в средата на дните си,
облечен е вехто, във скъсани думи,
седящ на терасата,
четящ манифести...

Дали плаче!?
Или се буди!?

© Ле Бед Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • По-скоро подскача в изнурена до живот просъница, подгизнал от самсара, житейски крайни продукти и просмукано от сватбено хоро прекрасно бъдеще...такива дни за плахото селяче...

    Така щото иронията да събудим..

    Намигване от Джак
  • Благодаря За Хенри Милър или добро, или нищо
  • Любим Хенри Милър!Отричан и обожаван, както всеки гений. Поздрав!
  • Май е време да се събудим!
    Хареса ми въздействието на стиха!
Предложения
: ??:??