28.07.2015 г., 8:47

Вдъхновено от Хенри Милър

Поезия » Философска

1.1K 0 4

Из брулени хълмове скатавах душата си,
малцина я виждаха,
мнозина отрекоха.
Аз исках да бъда на времето смисъла,
но "време" и "смисъл" на глад ме обрекоха.
Откакто човекът "изправен" се водеше,
събирам в кутия мечти неизлюпени,
че всякое време "ново" наричано
ще ражда поети и музи съблечени...

Когато човек е в средата на дните си,
облечен е вехто, във скъсани думи,
седящ на терасата,
четящ манифести...

Дали плаче!?
Или се буди!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Donnerjack (Донърджак)

По-скоро подскача в изнурена до живот просъница, подгизнал от самсара, житейски крайни продукти и просмукано от сватбено хоро прекрасно бъдеще...такива дни за плахото селяче...

Така щото иронията да събудим..

Намигване от Джак

2015-08-03T17:48:07+03:00
Castaneda (Ле Бед)

Благодаря За Хенри Милър или добро, или нищо

2015-07-28T18:58:59+03:00
radiola (Рада Димова)

Любим Хенри Милър!Отричан и обожаван, както всеки гений. Поздрав!

2015-07-28T10:41:10+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Май е време да се събудим!
Хареса ми въздействието на стиха!

2015-07-28T09:32:44+03:00