Из брулени хълмове скатавах душата си,
малцина я виждаха,
мнозина отрекоха.
Аз исках да бъда на времето смисъла,
но "време" и "смисъл" на глад ме обрекоха.
Откакто човекът "изправен" се водеше,
събирам в кутия мечти неизлюпени,
че всякое време "ново" наричано
ще ражда поети и музи съблечени...
Когато човек е в средата на дните си,
облечен е вехто, във скъсани думи,
седящ на терасата, ...